Важно ли е чуждото мнение?

   Случвало ли ти се е някой да те разколебае след като вече си взел дадено решение? Притеснявал ли си се от чуждото мнение и какво ще си помислят хората? Дали всички съвети, които получаваме от семейството, приятелите и колегите са полезни. Трябва ли да вземаме предвид мнението на околните и как точно да разберем кое ни помага и кое не? Ще ти споделя една история, която дава отговор на тези въпроси…

   Срещнах се с един познат, който заяви следното: „Мисля, че скоро ще смениш тематиката на картините ти, защото с тези пейзажи ще се изчерпиш“. Естествено аз приех тази констатация с широка усмивка, защото това е поредния човек, който изобщо няма представа кое, защо и как го правя. 🙂

Концепцията на моето изкуство

   Предполагам, че знаеш каква е концепцията на моето изкуство – Рисувам само каквото и когато си поискам, без да се съобразявам с нищо и творя изцяло за удоволствие само тогава, когато изпитам вътрешно желание и потребност за това. Не изпълнявам поръчки и т. н. Пейзажа и специално залеза са моята страст от малко дете. Сега докато ти пиша си спомних как на 15 годишна възраст ходих всяка вечер на един хълм в Казанлък, за да наблюдавам залязващото слънце. Носех със себе си китара и няколко бири (което не е похвално за възрастта ми тогава ;))

   Свирех различни мелодии докато гледах залеза, който почти всяка вечер беше невероятно красив. От дясно се издигаше студеният силует на Стара планина, а пред мен се простираше долината на тракийските царе чак до хоризонта, където изчезваха последните слънчеви лъчи. Беше невероятно!!! Тогава обичах да разсъждавам за смисъла на живота, за времето и вечността, за красотата на мига, за щастието да си жив тук и сега. Никога няма да забравя тези моменти!!!

   Човекът, който ми каза, че ще се изчерпя с пейзажите е много свястно и добро момче. В същото време обаче е доста заблудено по много въпроси. Отдавна съм приел за свое абсолютно правило никога да не споря с него, защото съм се убедил, че просто няма смисъл. Това е причината да не остана изненадан от чуждото мнение. Просто ми стана странно как може някой да си помисли, че пейзажа е тема, която може да се изчерпа. Все едно някой портретист да се изчерпа от рисуването на хора… 🙂 Както и да е…

„Човек вижда толкова колкото знае“ – Гьоте

   Същата вечер отидох да пия един чай в хотел Хелиос, където се провеждат ежегодни пленери. Собственика е мой приятел и голям фен на картините ми. Окачил е цялото фоайе с мои картини. Може да гледаш Видеото от хотела==>> Цъкни Тук. Показвах му последните си картини, понеже той е фен на „къщичките“ и тогава и той каза: „С тези залези внимавай да не почнеш да се повтаряш“… И тук случая е подобен на първия. Не знае защо и как рисувам картините си, но естествено не съм влизал в спор. Кротко му обясних каква е концепцията на моето изкуство и вече е наясно с принципите ми.

   Истината е, че постоянно се сблъсквам с най-различни мнения, критика и какво ли още не. 🙂 Спомням си периода, когато слушах всички и се притеснявах кой какво ще си помисли или каже. Объркан и уплашен не смеех да направя нищо. Дълго време се задушавах и съботирах от страха какво ще си помислят хората. Свикнал съм и отдавна съм решил да не живея за чуждото мнение и да остана верен на себе си, защото това наистина е най-важното нещо за мен!