Модерното изкуство

   Какво е всъщност изкуството и как то отразява човекът и света около него? Възможно ли е границите между истинското творчество и стремежа за оригиналност да са прекалено “размити” в днешно време? Дали модерното изкуство не е само бледа сянка на това, което трябва да бъде? Как в съвременното общество моралният упадък и стремежа към търсене постоянно на нещо ново се отразява в изящните изкуства? С всеки изминал ден ставаме свидетели на нови абсурди в творческите среди, но кои са отговорни за тях – тези, които ги създават или тези, които ги поощряват?

   Живеем в един изключително динамичен свят. Информационната ера дава невероятни възможности за хората. Имаме достъп до огромни количества информация, хората по цял свят са свързани и комуникацията никога не е била лесна. Глобализацията набира скорост с всеки изминал ден. Историята не помни времена с толкова много възможности. Дали обаче всичко това е с положително въздействие и в частност в сферата на изящните изкуства? Нека разгледаме някои факти…

Модерното изкуство???

   Докато до преди 100 години да нарисуваш няколко геометрични фигури или да изпълниш платното с цветни петна се е смятало за иновативно, дръзко и оригинално, днес подобно творчество е дори по-масово от класическата живопис. Ако импресионстите преди 200 години са всели смут противопоставяйки се на академичното изкуство, то днес импресионизмът се усеща в много повече картини отколкото прецизният подход на класическите майстори. Последните години бяха белязан и от още по дръзки прояви, като например:

1. През 1999 година разхвърляно легло с дрехи и чаршафи изцапани с менструална кръв бе продадено за 150 000 долара.
2. През 2011 година в Музеят за невидимо изкуство една дама е заплатила 10 000 долара за невидимото платно наречено “Чест въздух” (платно естествено не съществува).
3. През 2012 немски художник продава боядисано в червено огледало за 34 милиона долара.
4. Оцветена в равен син цвят картина с бяла вертикална черта по средата е продадена за 43,8 милиона долара през 2013 г.
5. Копие на прочутата антична скулптура на Венера Милоска, но направена изцяло от екстременти е откупена  за 45 000 долара.
6. Ако всичко това не ви е достатъчно, италиански художник пълни 90 кутии със собствените си изпражнения. Всяка от тях е с етикет, на който е написано: лайно от артист, съдържание: нето 30 грама, прясно опаковано, произведено и консервирано през май 1962 година. През 2007 една такава кутийка е продадена за 124 000 евро, а на следващата година друга кутийка е откупена за 97 250 паунда.

Вижте видеото по-долу:

Кое е изкуство?

   Тук възниква въпросът кое наистина е изкуство и до къде може да стигне човешката “оригиналност”. Дали не сме в ситуацията описана в историята за новите дрехи на царя, където му ушиват невидими дрехи и той излиза чисто гол пред всички хора на улицата. Единствено освободеният разум на едно дете му позволило да се провикне пред всички “Вижте, царят е гол!”.

   Може би на всеки, който обича да ходи на изложби, му се е случвало многократно да застава пред картина, която изглежда толкова аматьорски направена, че човек може да си помисли как две деца са си играели с бои и са ги размазвали отгоре. Точно тогава се появява експерт, който да представи въпросната живопис по начин, по който чак почваш да се чудиш дали в теб има нещо сбъркано. Това е и причината повечето хора да споделят, че “не разбират от изкуство”. Тук идват и историите за гениалността и ексцентричността на художниците, които са насаждани и представяни пред обикновените хора. Вече много по-рядко някой може да чуе от някой, че “кралят е гол”.

   Хората са все по-суетни и по зависими от хорското мнение. Постоянно се преструват, че нещо им харесва само защото някой друг го е одобрил. Невидими картини, изпражнения в кутийки и други “творби” вече се факт, но въпроса, който трябва да си зададем е, кой е отговорен за този абсурд – авторът или ценителят. Един приятел сподели коментара си по темата и каза “Докато има риба, ще има и рибари”.

Равносметката

   Винаги съм уважавал абстрактното и модерното изкуство. Има обаче една граница, която вече е изключително размита. Едно е творба, която стои професионално и идейно, а съвсем друго е да гледаш едно платно, на което все едно дете от 3-ти клас е откривало за какво може да служи четката. Професионализмът от аматьорското изпълнение си личи от километри. Всичко е допустимо в изкуството, стига то да е оправдано идейно, композиционно и т. н.

   В днешно време е пълно с хора (от 50 до 70 години) , които са решили изведнъж да стават художници. Сред тях има и много, които са с огромно самочувствие, че са много добри творци, а рисунките са им на ниво 4-ти клас. Те са поощрявани от близки и приятели, които се страхуват да не ги обидят ако споделят мнението си.

   Аз не съм човек, който критикува, но и не обичам да лъжа, за да не нараня нечие его. Опитвам се да се придържам към средният вариант, в който представям информацията по-възможно най-тактичният начин. Именно смели самоуки художници-аматьори ми вдъхнаха куража да рисувам отново след периода ми на депресия. Казах си щом някой може да има смелостта да представя толкова слаби картини, които са ниво детска рисунка и да не се притеснява, значи и аз мога да представям изкуството си без да се срамувам. Отделен беше въпроса, че все още не бях решил какво искам наистина да рисувам. Когато един творец намери пътя си идва другият момент – критиката. За нея имам отделна статия ТУК…

Промяната

   В историята на човечеството винаги е имало възходи и падения. Има една източна мъдрост “Единственото сигурно нещо на този свят е промяната”. Изкуството не може да съществува без човека. Ние сме тези, които го създават и още повече – тези които го възприемат и му придават стойност. Днешната разкрепостеност у хората се отразява и в изкуството в най-пълната си сила. Въпросът е до кога хората ще робуват на суетата си. До кога ще се влияят от чуждото мнение и ще изневеряват на себе си. Кога ще намерят смелост да излязат през всички и да извикат “Хей, вижте! Царят е гол!” Отговорите на тези въпроси всеки може да открие единствено в себе си, защото както е казал Ганди преди време “Бъди промяната, която искаш да видиш в света около себе си”, защото променяйки нас самите, променяме целият свят…

 Надявам се, че статията ти е харесала. Ако мислиш, че ще е интересна и на твоите приятели можеш да я споделиш от бутончето долу. Ще се радвам да споделиш в коментарите долу какво мислиш за модерното изкуство.