По принцип всяка моя картина е провокирана от мое вътрешно усещане и желание. Творбите ми са едно наистина лично изживяване и не обичам да говоря и да обяснявам какво съм си представял и изпитвал когато съм създавал картината. Основната ми цел е да провокирам въображението на наблюдателя и той да изживее творбата по свой собствен начин. Искам всеки да довърши картината в съзнанието си. Този път обаче ще разкрия какво е провокирало създаването на една моя картина, която нарекох “Краят на дългото пътуване”.
Преди 15 години (бях още ученик в художествената гимназия в Казанлък) в нашето семейство се появи още един член, който беше едно малко кученце. То беше изцяло с бяла козина и беше смесица между пинчер и някакъв друг вид и изглеждаше точно като пинчер, но просто по-голям. Всеки, който е имал куче за домашен любимец знае колко са предани, искрени и любвеобилни. Кръстих го Джефри и скоро се превърна в всеобщ любимец. Дълги години вида му ме е успокоявал и много силно се привързах към него. Може да видиш как изглеждаше в това кратко Видео ТУК…
За съжаление времето не чака никого и след като Джефри остаря и достигна забележителните 14 човешки години той ни напусна в началото на тази година. Денят когато той почина нарисувах една специална картина, която посветих на него. Тя се казва “Краят на дългото пътуване”. Представлява зимен залез с път и дървета. Замислих се как всичко е преходно и как трябва да сме благодарни и да оценяваме всеки миг от живота си. Как трябва да проявяваме мъдрост и разбиране към законите на природата…
Надявам се, че статията ти е харесала. Ще се радвам да оставиш твоят коментар по-долу. Последвай ме и в социалните мрежи от линковете най-долу на страницата.
Ще съм ти много признателен ако ме подкрепиш за работата ми от бутона долу! Благодаря ти предварително и успех! 🙂
ПОДКРЕПИ МЕ
Изтегли безплатната ми електронна книга:
“ПЪТЯТ НА ХУДОЖНИКА”
Минути преди да прочета историята, научих за смъртта на познат човек, който беше единствената подкрепа за едно дте, израснало в много несгоди и несправедливост. Със сигурност това съвпадение, ще
запечата в спомените ми разказа Ви. Завинаги да пазим в душите си добрината на скъпите за нас души.
Моите съболезнования… 🙁
Аз също имам куче-дакел. Прекрасен приятел на който дължа много, защото бе до мен със своята без резервна любов и привързаност в най тежките ми моменти. Благодарение на него премина не едно препятствие през последните 10 години. Всеки ще измине своя път, дълък или труден, кален или орашен най важно е да има любов по него. Така става по лесен и хубав. А животните ни учат на истинска любов.
Очите ми се напълниха със сълзи.Картината е прекрасна и пълна с емоции.А историята и е много емоционална.Тежка е раздялата с домашен любимец особенно ако си го приел за най добър приятел и пълноправен член на семейството.