Как вътрешната душевност се отразява в изкуството?


   Как вътрешната душевност и състояние на художника се проявява директно или индиректно във творчеството ми. Защо за някои моето изкуство изглежда комерсиално и защо за други то е неподправено отражение на душата на художника. Къде е тънката граница между истинското изкуството и правенето на пари. Как се сблъскват различните мнения и кое е нещото което наистина може да “освободи” творчеството на един автор? Ще споделя опита си по тези въпроси в следващите редове…


Мнението на хората

-отражение-на-душата-на-художника Как вътрешната душевност се отразява в изкуството?


   Преди известно време занесох около 30 картини на един мой почитател, който има повече от 100 мои творби. Идеята беше ако си хареса нещо да му го дам на преференциална цена. От всички картини си избра 4-5 и на тръгване ми сподели, че според него изкуството ми се е променило драстично в сравнение с преди 3-4 години. Каза ми, че картините които съм рисувал преди били за истински колекционери, а сега били по-скоро за масовия пазар. Всичко това ми се стори доста странно….


Как започнах да рисувам отново?


   Той не е човек, който би тръгнал да се заяжда и аз обърнах внимание на думите ми. И друг път ми е споделял мнението си, което ми е било от полза. Затова седнах и разгледах картините си от този период. Както може би знаеш от други мои статии аз имах период от 4-5 години след като завърших художествената академия, в който не съм нарисувал дори една черта. Определени обстоятелства ме завърнаха по пътя на изкуството, които съм описал в тази статия тук: Как започнах да рисувам отново? Тогава взех решението, че никога няма да рисувам по поръчка и че няма да правя творчество, което е подтиквано от финансовия фактор. Казано с други думи – ще рисувам това, което ми е на сърцето и душата, а не това което се продава.

   За моя радост се оказа, че двете неща се препокриват. Това което ми харесваше да рисувам се харесваше и на публиката. Така вече повече от 5 години аз правя това, което ми доставя удоволствие и в същото време се изхранвам с него. Не казвам, че е лесно и за това ще напиша съвсем различна статия.


Творбите ми преди


   Открих, че за творбите ми преди няколко години са характерни по-приглушени цветове. Залезите преобладават отново, но са по-контрастни и по мрачни. Често в картините ми присъстват “запушени” и мъгливи сюжети. Слънцето понякога се очертава като блед силует. Като цяло настроението е мрачно. Сега като се замисля това беше период на голямо объркване за мен. Бях 110 кг. (сега съм 78), прекалявах с алкохола, бях и се чувствах самотен и несигурен, занимавах се прединмо с неща, които не харесвах. Сякаш слънцето което грееше дълбоко в душата ми беше забулено в мъгла от несигурност и объркване. Когато разглеждах старите си картини си спомних за ситуацията в която се намирах и тогава осъзнах, че всичко това е отражение на душата на художника.


Истинската промяната е в душата на художника


   След този мрачен период претърпях най-голямата промяна в живота си, която извади наяве отново човека, който винаги съм бил и трябва да бъда. Всичко започна с прочитането на определени книги за самоусъвършенстване на личността. Много хора ги заклеймяват като неефективни, но за мен ключът е в прилагането на информацията в тях. Както и да е… Част от литературата, която прочетох ми помогна да отслабна с повече от 30 килограма и да се излекувам от високото кръвно, което ме мъчеше и от чернодробната стеатоза, до която се докарах от алкохола и вредната храна.

  Сега картините са ми много по-светли и пъстри. Светлината смело строи от тях. Сюжетите са много по-оптимистични. За хора, които са запознати с творчеството ми преди и сега сигурно разликата е огромна. За някои най-вероятно прехода от единият период към другия изглежда умишлен и съобразен с пазара, защото предполагам си мислят, че по-слънчевите и цветни картини се харчат повече. Самата истина обаче е, че аз почти никога не съм се замислял какво ще се продава и какво не, а ако съм го правил то е било като вторичен фактор. Основната движеща сила на всички мои картини е вътрешно усещане и потребност.


Подсъзнателният фактор


   Няколко дни след като моят почитател ми сподели виждането си за ” комерсиализирането на моето изкуство” говорих с друг мой почитател (и приятел). Той сподели мнение, че докато един творец не е напълно финансово обезпечен неговото изкуство не може да е освободено. В това число поставяше и мен. Каза ми, че картините ми ще изглеждат по съвсем различен начин, ако не разчитам да бъдат продадени. На него съм му обяснявал вече, че всичко което рисувам е за лично удоволствие и от вътрешна потребност. Въпреки всичко той настоя и ми сподели, че дори така да си мисля, аз подсъзнателно и неосъзнато обвързвам моите картини с финансовия и пазарен фактор. Той е един от най-заможните хора в нашият град и в същото време е изключително земен и стойностен човек. Доста време разсъждавах върху това, в което се опита да ме убеди.

   Истината е, че според мен донякъде е прав, но не изцяло. Аз вярвам, че човек може да достигне и да управлява подсъзнанието си целенасочено.  Истината е, че съм имал и трудни и добри финансови периоди, но винаги съм рисувал това което на мен ми харесва. Ако има някакво разграничение на периоди в моето творчество, то по-скоро не е продиктувано от финансови съображения, а от състоянието на душата на художника.


Мнението на твореца


   Гореспоменатите мнения са на любители на изкуството, които не са нарисували нито една картина през живота си и трудно ще се поставят на мястото на един творец. Два дни след това обаче един колега изрази любопитно за мен мнение. Аз познавам творчеството му като абстрактно изкуство, което трудно се възприема от широката аудитория. Той ми сподели, че като сме се срещнали съм го възхитил с начина си на работа, а сега съм започнал да правя “всичко за пари”. Спомням си, че картините ми бяха по-експресивни и с по-малко детайли. Всичко беше така, защото все още срещах “съпротивлението на живописната техника”. Знаех как искам да изглежда картината, но трудно го постигах.

   По принцип при абстракционисти и реалисти винаги е имало елемент на спор. Абстракционистите гледат на реализма като комерсиализация на изкуството с цел печалба, а на своето творчество като освободено и истинско. От другата страна реалистите смятат като цяло абстрактното изкуство като измъкване от трудния за създаване реализъм. Абстрактното изкуство е изключително на почит сред художниците, докато реализма е по-лесен за асимилиране и е популярен сред обикновените хора. Не случайно при конкурси и оценявания, където журито е от художници награди взимат почти винаги абстрактните картини. Това естествено не остава незабелязано от останалата аудитория и вече почва да изглежда малко странно и нагласено.


От душата на художника


   Моят колега спомена, че на времето и той е работил за пари, но е решил да следва душата си. Да прави това което иска, въпреки че не се продава. Аз го разбирам напълно, но той мен не. Той си мисли, че рисувам с някакви задни мисли. Не осъзнава, че това което правя извира директно от душата ми. Всеки човек е различен и ако е искрен в изкуството си – то проличава веднага. Винаги, когато види абстрактна картина той я издига на пиедестал. Аз съм толерантен към творчеството на всеки дори и да не ми допада. Когато ме питат за моето мнение относно нечие изкуство, което не ми харесва аз винаги се въздържам от коментар, защото знам, че истинското творчество е и трябва да е единствено отражение на душата на художника.

   Надявам се, че статията ти е била интересна. Ако мислиш, че ще е интересна и на твоите приятели можеш да я споделиш от бутончето долу. Ако имаш каквито и да било въпроси не се притеснявай да се свържеш с мен. Ще се радвам да ти отговоря! 🙂

Ще се радвам да споделиш в коментарите долу какво мислиш за статията. Благодаря ти предварително.

Ако искаш да научиш още по тази тема изтегли моята електронна книга:

“НАРЪЧНИК ЗА НАЧИНАЕЩИ ХУДОЖНИЦИ”


-за-начинаещи-художници-e1558028882978 Как вътрешната душевност се отразява в изкуството?

Untitled Как вътрешната душевност се отразява в изкуството?


Ще се радвам да споделиш в коментарите долу какво мислиш за статията. Благодаря ти предварително. 🙂

9 коментара за “Как вътрешната душевност се отразява в изкуството?

  • чудесни са картините ти – и от мрачния и от слънчевия ти период! и колко ясно отразяват душевното ти състояние! поздравления за този анализ!

  • Така си ги почувствал и нарисувал.Важното е че това което рисуваш ти донася удовлетворение и е съвсем нормално да очакваш и да се продават.Картините ти са чудесни продължавай да твориш все така.Весело посрещане на Новата година и нови творчески успехи

  • Здравей Дамян! Интересна статия. Но защо е необходимо на твореца – художник да пита някой дали са хубави творбите му? Все едно родител да пита дали харесват детето му. Знаеш какво се очаква като отговор. Някой ще ги харесват, ще им станат любими, ще стоят окачени на видно място, а други – не. Според мен – продължавай да рисуваш с душата си. Картините ти ще се усещат от хората които имат сходна душевност. Желая ти успехи в творчеството. Весели и споделени празници и нова стартова година в изкуството.

  • Koй каквото и да казва картините са прекрасни!
    Във всяка от тях струи светлина която те кара да се усмихваш и те прави
    щастлив! Картините са отражение на душевното състояние на художника! наистина първите картини
    са по мрачни и за мен лично по-тягостни изпитвам притеснение когато ги гледам! Когато гледам такива картини или чета стихове с доста тъжен сюжет съм мислела че техния автор е дълбоко нещастен което
    ме натъжава макар че са прекрасни !Какво означава това че си станал комерсиален? Нима ти имаш
    други доходи? ,хайде сега да трупаме картини и не ги продаваме за да не бъдем комерсиални, че кой не работи за пари?Тези които не рисуват за пари какво ги правят подаряват ли ги -не вярвам?Рисувай това което ти е в душата Светло и възвишено!,Младите трябва ведро да гледат на Живота и да го пресъздават в прекрасни картини и поезия! Нека живота ти винаги да те променя към по-добро , и винаги ще бъдеш успешен! Следвай вътрешния си глас той няма да те подведе Пожелавам ти здраве,много щастие и късмет! Успешна да е Новата 2019 г

  • Здравей Дамяне!”Разголил” си душата си в статията и това е хубаво, че си открит и откровен с почитателите си.Млад си и е нормално картините ти да търпят промяна с течение на времето и да имат комерсиален план.Важното, че картините ти се харесват и ценят, защото са рисувани със сърце и душа и си оставил нещо от себе си в тях.Е , винаги ще има и критики, но тях ги вземай като стимул за творчество в работата си.Смело напред, вярвай в себе си, ти си талантлив художник.Весели Коледни и Новогодишни празници!

  • Здравей ! Много ми хареса това душевно излияние ! Аз съм художник – любител, и рисувам вече около12-13 години.Наистина настъпват промени в начина на рисуване , картините които обичах да рисувам преди и които рисувам сега , настроенията при рисуването цветовете и други фактори . Мисля ,че е нормално това и като развитие и като усещане и като техника…какво значи комерсиален -това ми се рисува ,това рисувам ….и всяка картина си чака собственика .Като дойде той и казва – това е моята картина, а преди това са я гледали доста хора и никаква реакция ,освен харесва ми….просто така…без емоции. Така ,че хора раз ни…свят голям , важното е да рисуваме с любов и това се усеща ….Ееее и аз излияния…. ПОЖЕЛАВАМ ВЕСЕЛИ И ПРИЯТНИ НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ И НОВИ КРАСОТИ -КАРТИНИ !!!

  • Съвсем нормално е човек да се стреми към финансово благополучие. Сравнения като “Любовта е по-важна от парите” са като отговор на въпроса “Кое ти е по-важно ръката или крака ?”. За огромно съжаление българина не е сред правилните нации, с които да общуваш ако искаш да успееш. Разговорът с неправилния човек води до усещане като камък върху крилата ти. Така наречената “полезна или градивна критика” не може да бъде дадена от българин. Ние не сме такива хора. Когато искаш да получиш съвет, той трябва да те окрилява. Ако наистина правиш картините си за масовия пазар и това е резултат от работата ти с подсъзнанието, браво. Това е хубав резултат. Аз имам 2 твои картини и една репродукция и виждам красивото в тях. Ти си ги създал с душата ти. И естествено ако хората не харесват картините, ти ще го разбереш. Финансовият фактор е също толкова важен колкото здравето, любовта, приятелите и щастието. Абсурдно е да не искаш да ги имаш или да не искаш да се стремиш към тях.
    Следвай душата си и ще си винаги на правилното място.
    Желая ти светли Коледни и новогодишни празници.

  • Здравей Дамяне!Интересна и поучитетелна статия.Аз мисля,че изкуството на даден творец се променя,защото и той самия се променя.За съжаление тези които оценяват ,оценяват в парична стойност.Картините са прекрасни.Пожеlавам ти здраве и успехи през Новата година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Call Now Button