Да преоткриеш спомените си…

   Ще споделя историята на една моя картина, която впоследствие нарекох “Да преоткриеш спомените си”. Всички мои картини са едно лично и непренудено откровение, но тази се получи по-специална. В тази статия ще споделя защо… 🙂

Краят на дългото пътуване

   За да представя историята трябва да започна с една друга картина. Преди 2 години в един студен януарски ден седнах да рисувам един зимен пейзаж със залез и път. Изпитвах особено чувство докато рисувах тази картини. Някакво леко безпокойство. Когато творбата вече започна да придобива завършеност баща ми се появи и ми сподели, че един скъп член на нашето семейство, кучето, което е с нас повече от 18 години е починало. То беша много старо и хората не вярваха, че е на толкова години. Беше оглушало и едвам ходеше. Аз много го обичах и бях изпълнен с огромна тъга, че вече не е сред нас. Опитах се да проявя разбиране, че това е естествения ритъм в природата и всички един ден напускаме този свят. Нарекох картината “Краят на дългото пътуване”. Написал съм статия за тази картина и историята, която можеш да прочетеш тук==>>“Краят на дългото пътуване”

За вечен спомен…

   Сега ще споделя още една история за един важен в живота ми човек, за да представя връзката между картините “Краят на дългото пътуване” и “Да преоткриеш спомените си”. 2015 година на рожденият ми ден баба ми ми подари една специална картина. На нея е нарисуван залез и море от място, където тя ме е разхождала, когато съм бил само на 3 години. Отзад на картината тя беше написала “За вечен спомен на Дамян от път, който той измина на 3 годинки!”

   Колкото и да е странно имам откъсачни спомени от този период. Спомням си, че след дъжд отивахме с баба ми под някое дърво, разтръсквахме клоните и аз се радвах на пръските вода, които се изливаха върху мен. Беше много забавно. Тогава баба ми сподели, че когато съм бил малък съм гледал всичко около мен с голямо внимание, съсредоточеност, възхищение и удивление и тя се е чудила какъв ще стана като порасна. Каза ми, че когато съм започнал да проявявам таланта си като художник, тогава й станало ясно защо наблюдавам така нещата. Думите й бяха “За да нарисуваш нещо трябва да го наблюдаваш внимателно и да го разбереш, нали?” Дори днес хората ми споделят, че понякога се втренчвам в тях по особен начин…

   Баба ми обърна внимание и на още едно нещо. С нея отдясно на лицето, точно под ухото на ръба на долната челюст имаме еднакви бенки (абсолютно на едно и също място и с еднакъв размер).

Да преоткриеш спомените си

   Какво общо имат двете истории с картината “Да преоткриеш спомените си”? Когато седнах да рисувам картината, отново ме обзе това чувство, което изпитах когато рисувах “Краят на дългото пътуване”. Освен, че и двете картини са с почти еднакъв сюжет, през цялото време се сещах за кученцето ми и за онова усещане, в онзи ден. Когато творбата вече започна да придобива завършеност баща ми се появи отново и ми сподели, че баба ми току-що е починала. Тя беше много стара и от дълго време на легло. Погледнах на стената срещу мен картината, която тя ми подари за рожденият ден, спомних си за тази разходка, когато съм бил едва на 3 годинки и нарекох картината, която нарисувах този ден “Да преоткриеш спомените си”…

Ще се радвам да споделиш в коментарите долу какво мислиш за статията. Благодаря ти предварително.

Изтегли безплатната ми електронна книга:

“ПЪТЯТ НА ХУДОЖНИКА”