Дали така наречената градивна критика е нещо полезно и как трябва да се поднася за да има ефект от нея? Искам да споделя с теб една случка, която за пореден път ме накара да се убедя, че всеки има свое виждане за нещата и винаги е прав за себе си.
Скоро участвах на един творчески пленер в родния ми град, който се организира за трета поредна година. Събрахме се близо двадесет художници от цяла България. Получи се доста интересно. Един от колегите, с който се познавам от социалните мрежи и се запознахме официално на пленера ме извика да му правя компания за една цигара. Интересното е, че без въобще да е запознат с вижданията ми за изкуството и творческата ми дейност той ми предложи неговата “градивна критика” за моите картини. Естествено едно е да споделиш мнение и да поднесеш личния си възглед, след като си запознат с вижданията на човека срещу тебе. Съвсем друго е да тръгнеш да натрапваш своите представи като нещо, което е 100% вярно.
Така бях принуден да слушам ентусиазирания му монолог и поредица от твърдения, които са в тотален разрез с моите разбирания, възгледи и убеждения. За да е още по-цветно се появи и една колежка, която започна да му приглася. Така се озовах нападнат слушайки тяхната “градивна критика”…
Винаги се опитвам да проявя разбиране и уважение към чуждото мнение, но за жалост много малко хора го правят. Това води до безсмислени спорове и загуба на време и нерви.
Заключението
Така за пореден път се убедих колко е важно умението да общуваш правилно и да проявяваш разбиране към хората. Книгата на Дейл Карнеги “Как да печелим приятели” е една от най-добрите книги, които съм чел. Според мен тя има потенциала да промени живота на хората ако приложат информацията в нея.
Много важно е да помним, че всеки е прав за себе си. Че не трябва да критикуваме никого. Че най-вероятно и ние бихме разсъждавали като човека насреща ако бяхме в “неговите обувки”…
Ще се радвам да споделиш в коментарите долу какво мислиш за статията. Благодаря ти предварително.
Изтегли безплатната ми електронна книга:
За мене една картина носи най-голяма наслада на художника докато я рисува. Преживяванията и емоциите по време рисуването. Мислиш единствено за картината, за цветовете и в този момент я няма баба ти, която по 5 пъти ти казва че не си ял, проблемите в семейството, неотложните задачи. За мене всеки си има стил и няма градивна критика към художник. Никаква критика не трябва да има. За мене художник е всеки човек, който рисува и това му занимание, му носи радост в душата.
няма по-противно нещо от непоискания съвет! за жалост, такива хора има в изобилие и установих, че за да избегна конфронтацията на мнения, ми е най-добре направо да избягвам общуването с такива самодоволни хора – те не могат да променят нито себе си, нито отношението си, а натоварват излишно с мнението си.
Дааа… 🙂